Хидропоника – това е просто
Хидропониката е начин за отглеждане на растенията без почва, при което растенията получават чрез разтвор всички необходими вещества в нужните им количества и точни пропорции.
Преимущества:
Хидропониката има големи преимущества в сравнение с обикновения начин на отглеждане:
Тъй като растенията винаги получават нужните им вещества в необходимите количества, те израстват здрави и силни, и по-бързо от тези, в почва. При това добивите и цъфтежът на декоративните растения се увеличава няколко пъти;
- Корените на растенията никога не страдат от пресъхване или от недостатък от кислород при преувлажняване, което неизбежно се случва при почвено отглеждане;
- Тъй като разходът на вода се контролира, няма необходимост растението да се полива всеки ден. В зависимост от избрания съд и система на отглеждане трябва да се добавя вода доста по-рядко - от един път на три дни до един път на месец;
- Не възниква проблем от недстатъчно торене или пък предозиране;
- Изчезват много проблеми, предизвикани от почвените вредители и болести, което ни избавя от използването на отровни химикали;
- Силно се облекчава процеса на пресаждане на многогодишните растения - не трябва да се освобождават корените от старата почва и неизбежно да ги травмират. Трябва само да преместите растението в по-голям съд и да досипете субстрат;
- Няма нужда да си купувате нова почва за пресаждане, което силно поевтинява процесъхт на отглеждане на стайните растения.
Практическото използване на хидропоника започва през 1925 – 1930 г., когато се разраства оран-жерийното производство. В началото на 30-те години в Калифорния Гернике прави опит да внедри в практиката безпочвено отглеждане на растения при използване на хранителни разтвори и нарича системата хидропоника (от гр. hydro– вода и ponos – работа). От началото на 40-те години хидропонното култивиране на растенията заема все по-големи площи и е дял от съвременната растителна биотехнология. Принципът на метода се състои в това, че растенията получават не-обходими те им минерални вещества не от почвата, а от хранителен разтвор. Необходимо е още да се осигурят и добри условия за растежа на корена и за неговото функциониране. В това отношение при хидропоника растението се намира в много по-благоприятни условия, отколкото в почвата.
В зависимост от средата, в която се развива кореновата система, използваните днес в практиката хидропонни методи могат да се разделят на три групи: водна култура, субстратна култура и аеропонна култура.
За метода на водната култура е характерно, че кореновата система на растението е потопена в хранителен разтвор, който е в непрекъснато движение. Недостатък на тази система е бързото влошаване на аерацията и увеличената възможност за заразяване на разтвора и на растенията с патогенни организми.
При субстратната култура кореновата система на растенията се развива в твърд субстрат от органичен, неорганичен или синтетичен произход – торф, дървесни кори, перлит, пясък, каменна вата и др. Хранителният разтвор се подава периодично чрез капкова система или чрез оросяване.
При аеропонната култура хранителният разтвор се разпръсква във вид на мъгла (аерозол) върху корените на растенията.
Хидропонното култивиране има своите рекордьори – например доматеното дърво, показано на Експо ’85 в Япония. Неговата корона е с размер 25 м2, плодовете са повече от 5000. Това са все още само рекорди, но те показват възможностите на едно ново производство.
